Целият този сложен път може да се раздели на два основни процеса - транскрипция и транслация.

Транскрипцията презаписва гена, който кодира информацията за даден протеин (примерно инсулин) в информационна РНК – иРНК (mRNA). Транскрипцията се извършва чрез ензими наречени РНК полимерази. При висшите организми  особено при хората гените са пълни с региони от ДНК, която не носят никаква информация – наричат се интрони. Те трябва да се изрежат, след като се презапише в иРНК. Представете си една лента, която представлява генът. Лентата се състои от от региони, които трябва да се изрежат. След като се изрежат тези региона генът става функционален и готов за превръщане в протеин.

Синтезирането на протеини се извършва в процеса транслация. Той се извършва от рибозомите в цитоплазмата извън ядрото. Рибозомоте са изградени от рибозомна РНК и белтъци. Информационната РНК навлиза в рибозомата. Тя играе ролята на матрица, шаблон за синтез на протеини. Информационната РНК е изградена от нуклеотиди (аденин, гуанин, цитозин и урацил). Те се редуват по произволен модел в дълги нижки, някои достигащи до 100 000 бази. Всеки три нуклеотида кодират аминокиселина (пример: AAU – аденин, аденин, урацил). Наричат се още триплети. Транспортна РНК разчита този триплет като също така носи и съответната аминокиселин. Така аминокиселините се съединяват в една полипептидна верига, която после се модифицира и нагъва, за да формира протеин.

Тези процеси следват основната догма в молекулярната биология – ДНК -> РНК -> Протеин.

Източник: